Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина.

 Едно малко градче, изтипосано току в полите на Стара планина. С доста митове, вкопани в основата му. Необикновено име. Пирдоп. Трудна етимология. Някой и различен пирдопчанин или " ванкашен ", както споделят кореняците, е чувал за остарялото му име Протопопинци или за историята за едно тракийско населено място, зародило " под дъба " край реката. И по тази причина коренът на името се търси в това фразеология. Но както с всичко, времето си играе и със словото. Тук няма калдъръмени улички. Но към момента се срещат колкото да дишащите ветерани - едновремешните къщи, очевидци на велики и не толкоз исторически и човешки събития. Да се каже, че е осъвременен град, не бихме били прави.

 Името Пирдоп е едно от тези незнайни названия, чийто генезис историята пази в загадка. Много са легендите, опитващи се да дадат пояснение, само че и до момента нито една не се е наложила изцяло. Наличието на голям брой археологически монументи в региона на Пирдоп, потвърждават че той е бил обитаем от най-дълбока античност. На към 6 км североизточно от града, близо до Еленската базилика има следи от обстойно антично населено място, съществувало и по-късно. Според преданията това е изчезналият антично тракийски град Бурдана. Информация за това населено място дава и откритата преди няколко години каменна плоча с изображение на гладиатор. Надгробните могили към Пирдоп са още едно доказателство, че траките са имали одобрено наличие тук.

Сопот пази духа на безконечните Вазови герои

Градът би могъл да има и друга орис. Някога туристически център, именуван " град на щъркелите ", през днешния ден той осъмва в цветовете на индустриалната зной на " един от колосите на черната и цветна металургия " у нас. Търсене на прехранване. Човешко примирие със златото, добивано години наред и потичащо не в градски асфалтирани улици, мраморен площад и човешко благоденствие, а в държавната хазна. Градът би могъл да има и друга орис, само че дали през днешния ден неговите поданици въобще се сещат за това, притиснати от делника. Трябва да се означи и, че единствено на 500 метра от днешния град е имало друго огромно населено място от III век сл. Хр., за съществуването на което свидетелстват доста материални доказателства. През землището на Пирдоп е прекосявал остарелият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци.

 След огромните безчовечен нашествия през IV-V век обаче, живота в тези антични селища дефинитивно прекъсва. През ранното средновековие има няколко поселения в полите на Балкана покрай закрилата на построените от император Юстиниян I замъци, за тях загатва византийския хронописец Прокопий. От този интервал е градчето към Еленската базилика, очевидно правоприемник на античното село намиращо се на 1 км южно от църквата. При направените теренни изследвания тук е открита монета от император Ираклий (610-641 г.), което потвърждава, че селището е съществувало най-малко доникъде на VII в. След това има един близо 300 годишен хиатус, след който живота е възобновен, само че в доста по-малки граници. Селището се обособява на мястото на днешния град, към черква, по времето на Второто българско царство. Инцидентните находки, намирани при строителни работи приказват, че живот на това място имало до времето, за което към този момент има писменни извори за града.

 Първите сведения за Пирдоп датират от XIII век, когато бил написан Пирдопският деятел - скъп писмен монумент, съхраняван в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий ”. Приблизително в същия интервал (XIII-XIV в.), на мястото на раннохристиянската Еленска базилика, е повдигнат Еленският манастир " Св. оракул Илия ", който бил огромен книживен център (голяма е вероятността Пирдопският деятел да е писан в него). Манастирът е един от дребното оживели след османското настъпление, съумял да просъществува до края на през XV в., когато бил опустошен от освирепелите орди на Яя паша (зет на султан Баязид II).

Родопското село Смилян е известно освен с вкусния си фасул

 За първи път селището се появява в писмените извори в османски указател от 1430 година под името Протопопинци. То е доказателство, че в него е резидирал най-старшият по служба духовник в региона - протопопът. Топонимът Пирдоп е прочут от 1727 година, за първи път записан в един поменик на Гложенския манастир. В ранната османска ера селището е най-голямото в региона. Тук е записано доста наличие на население със специфични отговорности - войнуци, обособени представители на което има доникъде на XIX в.

 За съществуването на черква в Пирдоп може да се приказва от 1618 година, когато настоятелят на пирдопската черква поп Янчо купува от поп Никола от Етрополе за потребностите на богослужението ръкописен Номоканон. През 1698 година донори закупуват за потребностите на същата черква известния Протопопински дамаскин - литературен монумент на Етрополската школа.

 В годините на Българското възобновление Пирдоп се развива като огромен стопански център. В града работят над 700 чарка за произвеждане на шнур, развити са още килимарството, платнарството, абаджийството, папукчийския, сапунджийския и златарския занаяти, овцевъдството, търговията и джелепчийството. През 60-те и 70-те години на XIX в. локални търговци, джелепи и бегликчии оферират артикули на Узунджовския и Ескиджумайския панаири, в Цариград, Бурса, Смирна, Щип, Белград, Букурещ и други селища в Османската империя и отвън нея. В стопанско отношение си съперничи с такива стопански развити центрове от българските земи като Габрово, Карлово, Калофер, Котел и други Тук е записано едно от първите акционерни сдружения в страната - 8-те производители и търговци имат адвокатски фирми из цялата Османска империя и над 2,5 млн. гроша оборот годишно.

Килийните и светските учебни заведения във възрожденска България

 Солидната икономическа база и обичайно будния средногорски дух скоро издигат Пирдоп и като доста културно средище. Първото килийно учебно заведение в града датира от 1698 година, взаимното учебно заведение - от 1840 година, девическото учебно заведение - от 1863 година, а читалище било намерено през 1869 година. Дълги години в Пирдоп работи една от известните преписвачешки школи през Възраждането - школата на даскал Тодор Пирдопски. Той е оставил на българската литература седемнадесет дамаскина и един превъзходен дубликат на История славянобългарска от Паисий Хилендарски.

 От възрожденския интервал е и църквата " Св. Успение Богородично " - издигната е върху основите на остаряла черква през 1819 година Уникат е резбованият ѝ орехов иконостас, дело на майстори от Дебърската школа – един от двата непокътнати до през днешния ден в страната и общо четири за Балканите. Най-старите икони в храма са от 1823 година на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов. Църквата е обновявана през 1887 година и главно реставрирана през 1997-2002 година Като стожер на духовността и българщината в региона, в църквата " Св. Успение Богородично " служат единствено български свещеници. А да се черкуват идват хора от цялата околия, свидетелстват мемоари в един поменик, съхраняващ се в Църковно-историческия и архивен институт. Многократно ловешките владици Дионисий и Милетий (средата на XIX в.) вършат опит да вкарат в практиката на свещениците службите да се произнасят на гръцки език, само че локалната община и популацията не разрешават това да се случи. Върху гръцка книга от това време е непокътната приписка, в която се отбелязва, че тя в никакъв случай не е употребена в богослужението. Наред с другите селища в България и Пирдоп се включва интензивно в битките за нацинална независимост и обединяване. През 1870 година Васил Левски учредява тук революционен комитет. В навечерието на Априлското въстание (март 1876 г.) различен деятел - Тодор Каблешков от Копривщица, възобновява съществуването му.

„ Артистичният каприз ” на румънската кралица Мария - „ Двореца “ в Балчик

 След Освобождението Пирдоп е център на околия. Сериозно развиване бележи млекопроизводството и преработката на млякото в кашкавал и сирене. Тук е разкрито първото на Балканите учебно заведение в бранша. Благоприятно за развиването на града се оказва прекосяването на под-балканската железопътна линия София–Карлово–Бургас.

 Пирдоп е отечество и на известния участник в битките за избавление на Македония и челник на чета в Илинденско-Преображенското въстание Никола Пушкаров, който работи за укрепването на българщината в региона като преподавател в Скопие и редактор на незаконния вестник " Освобождение ". Днес родната му къще е превърната в музей. Друга къща-музей е " Лукановата къща ", построена в интервала 1870-1872 година. Тя е била предопределена за възрожденския литератор на име Лука Павлов, живял от 1828 година до 1884 година. В нея е поместена музейна колекция отразяваща историята на град Пирдоп и покрайнината от античността до XX век.

Згориград - селото с красивите гледки

Но си коства да се види. Малко подбалканско градче. Някои към момента го бъркат със Средногорие, градът с две гари: Пирдоп и Златица. Но Пирдоп си е Пирдоп. Елате и го вижте. Нищо, че жителите му се назовават пирдопчани и си приказват, че като в малко градче всички са родственици. Нищо сходно. Един с един не си наподобяват. Всички са разнообразни.

Инфо: www.svetimesta.com

Снимка на крепостна стена, Еленска базилика: Мартин Петров